Камчия днес беше като от два различни свята. От едната страна – ясно, слънчево време, дюни, огрени от светлината, и хоризонт, който сякаш стигаше чак до нос Калиакра. От другата – изхвърлени клони по брега, отпадъци и онова особено усещане за „паралелна реалност“, в която красотата и безотговорността стоят една до друга. А сред цялата тази красота имаше и една почти нереална гледка – самотен чадър, изоставен шезлонг и сякаш нечии забравени летни спомени.
По време на похода говорихме и за нещо много важно – колко опасен може да бъде плажът при устието на р. Камчия. Там, където реката се влива в морето, водите се завихрят, образуват се течения и подводни ями, които могат да бъдат сериозен риск.
Събрахме много отпадъци – толкова много, че по един чувал за група от 3–4 души изобщо не стигна. Това е ясен знак, че грижата за това място не може да чака. Надяваме се плажът да бъде почистен от концесионера преди активния летен сезон.
След около 8000 крачки, нови впечатления, полезни разговори и 8 нови участници, които за първи път изпробваха ходенето с щеки, завършихме деня по най-човешкия начин – с обяд в ресторант „Старата лодка“. Да, обувките ни бяха пълни с пясък. Да, бяхме изморени. Но бяхме и доволни. Защото понякога най-хубавият сувенир от един такъв ден не е снимката, а пясъкът в обувките и усещането, че си оставил мястото малко по-добро, отколкото си го заварил.
